fallback

Обратната страна на евтиния петрол

Нефтената криза предизвиква радост у шофьорите, но и политически кризи в редица страни

12:31 | 11.08.17 г. 6
Автор - снимка
Създател

Във Венецуела президентът Николас Мадуро превръща постепенно страната си в диктатура. Русия анексира Крим. Двете най-големи страни в Близкия изток - Саудитска Арабия и Иран, се сблъскват с рядко непримирима ескалация, за която не е изключено да премине и във военна криза.

Колкото различни и разнообразни са тези конфликти, те има една обща връзка. Защото това, което може би прави европейските потребители малко по-щастливи през последните години, се превръща в много региони на света все повече в проблем за сигурността: ниската цена на петрола.

Янис Клуге, експерт по Източна Европа във Фондацията за икономика и политика (SWP) в Берлин, казва пред Die Zeit: „Ниската цена на петрола често изостря редица сътресения и проблеми, които вече съществуват. Тя действа като катализатор за политическата нестабилност...".

Венецуела, Русия и Саудитска Арабия заедно притежават около 40% от световните запаси от петрол. През миналата година производството им възлиза на повече от една четвърт от световното производство. Просперитетът на тези страни е тясно свързан с богатството им на природни ресурси - и по този начин с цената на петрола. Дори малки промени може да предизвикат огромни дупки в бюджета. 

В края на 2014 г. цената на петрола спадна наполовина след рискована маневра на Саудитска Арабия и остава на това ниво впоследствие. Един барел от петрола сорт Брент, който често се използва като база за сравнение, в момента струва около 53 долара. В годините преди 2014 г. цената рядко падаше под 100 долара. Спадащите приходи поставят производителите под натиск - както икономически, така и политически.

Die Zeit дава и три конкретни примера за обраната страна на евтиния петрол.

Венецуела генерира 90 на сто от износа си от петрол, като останалите сектори на икономиката са слаби, а чуждестранна валута страната печели почти изцяло чрез продажбата на суровини. Сривът на цените през 2014 г.  удари сериозно държавния бюджет, а с него и населението. Президентът Мадуро отмени редица социални облаги, липсата на валута затрудни така необходимия внос на лекарства и храни.

Циниците във Венецуела говорят за „Диетата Мадуро". Най-бедните три четвърти от населението са загубили средно осем килограма от теглото си през миналата година. Евтиният петрол води до по-евтини цени на бензиностанциите в Европа, но лишава милиони хора във Венецуела от достъп до месо, ориз и боб.

Една от причините за всичко това е фаталната политика по разходите дори в периоди на по-висока цена на петрола. Вместо да изгради финансов резерв, предшественикът на Мадуро Уго Чавес, който почина през 2013 г., се концентрираше най-вече върху осигуряването на власт чрез пари. По време на неговото 14-годишно управление съотношението на публичните разходи се увеличава според МВФ от 28 на сто до 40 на сто от брутния вътрешен продукт. В същото време дългът нараства силно - и по този начин зависимостта от чужди страни.

„Венецуела вече беше обещала голяма част от петролните приходи, за да обслужва външни заеми за Русия или Китай", казва Щефан Буколд, ръководител на базираната в Хамбург изследователска компания EnergyComment. „Това изостря ситуацията неимоверно".

Това развитие се вписва в един модел. „Много проучвания показват, че богатите на петрол държави имат по-високи социални разходи", каза икономистът Клуге. „Някои режими се стремят по този начин да легитимират своята позиция пред народа".

План, който може да издържи само дотогава, докато приходите от петрола са високи. Ако икономическата база се пропука, то и позицията на правителството отслабва, както се вижда сега във Венецуела. Избухват вътрешнополитически конфликти, гражданите излизат по улиците, страната се запътва към гражданска война.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 11:32 | 13.09.22 г.
fallback